Статия първа от цикъла "Измамите на икономическата наука"

"Държавата е лош стопанин", следващото го "Колкото по-малко държава, толкова по-добре" и накрая естествено "Колкото повече богати индивиди има в една държава, толкова по-богата е тя". Тази логическа верига в икономиката и политиката на една страна, гарантира бърз упадък. И това е надеждно проверено у нас. Първата теза оправдава приватизация на всичко и на всяка цена, втората теза предпазва новите собственици от държавния контрол, а третата теза е за глупците обичащи лозунги.

Лош стопанин ли е държавата в сравнение с частника? Логиката тук е, че човек е склонен да пази своето и да работи за умножението му значително повече отколкото за общото. Това на практика го виждаме навсякъде, прост пример е, че вкъщи никой не хвърля фасовете си на пода, в колата си, никой не съдира седалките, в собствения си бостан човек копае по-усърдно отколкото в ТКЗС-то и прочие. В икономическите теории, фразата "държавата е лош стопанин" се бе превърнала в аксиома през 90-те, не съм проверявал, вероятно и днес е така в университетите ни, тоест продължаваме да създаваме държаво унищожители. Държавата е лош стопанин звучи просто, логично и достоверно, реалността обаче е абсолютно различна. Твърдението е вярно за частника, имащ примерно, автосервиз който той лично ръководи, магазин където стои, шивашки цех който контролира... тоест, това е вярно за зората на капитализма. Ако има обаче два сервиза, контролът намалява и с всеки следващ намалява все повече. Ако частникът има верига магазини в няколко града, той на практика няма възможност да ги контролира по-ефективно отколкото да речем една държавна верига като бившия "Наркоп". Да не говорим когато става въпрос за интернационални корпорации, хилядите акционери и представа си нямат как се управлява собствеността им, нито знаят какво точно притежават. Читателите които имат опит в международни фирми знаят за какво става въпрос. Как различните отдели в такива фирми влизат в противоречие един с друг, често в степен достигаща до абсурд, как един отдел може да реализира успехи, носещи негативи на фирмата. Аз лично имам опит в две такива компании, в едната, националният меринджейски екип я бе докарал до там, да няма достатъчен бюджет за основна дейност, което никак не му пречеше да има бюджет за бонуси и "обучения" в екзотични дестинации. На практика както едно голямо държавно предприятие, така и една голяма частна корпорация се управляват от наемници - мениджъри. Ефективността, не зависи от формата на собственост, а от подбора на кадрите и контрола. Или както е казал Сталин - кадрите решават всичко. Въпрос не на собственост, а на подбор и контрол. И ако някой сега ще каже - държавата е лош контрольор, то нека си припомни за България и СССР до края на 70-те години на ХХ век, или нека погледне какво става днес в Китай. Държавата в никакъв случай не е лош стопанин, но държавата може да бъде превзета от индивиди които да я стопанисват лошо. Това се случи в СССР и у нас през 80-те години на ХХ век.

Извод - управленската ефективност в съвременната икономика не зависи от формата на собствеността. 

"Държавата е лош стопанин" е фалшив лозунг под който се маскира ограбването на държавата, на всички нас. Лозунг, издигнат от корумпирани безотечественици, намърдали се на върха на държавната власт и раздаващи собствеността ни срещу лични облаги. Вие само се замислете върху парадокса - Заявява някой си кандидат държавник, че колкото по-малко държава, толкова по-добре, а след това прави всичко възможно за да спечели избори и да управлява тази държава... която не желае да развива. Не ви ли омръзна държавата ви да се управлява от хора които не искат държава?

След като стана ясно, че ефективното управление на икономиката не зависи от формата на собствеността, нека се запитаме - кой вид собственост е по-добре да преобладава в държавата, частната, или обществената (общинска, държавна)?Отговорът тук е много прост - ако искаме да живеем в държава която има ясни приоритети за своето и на гражданите си развитие, и възможност да ги реализира, то държавната собственост е за предпочитане.
Ако искаме да живеем в държава в която средствата не достигат за образование, здравеопазване, пенсии, социални грижи, отбрана и прочие, то частната собственост е идеалното решение.

Един фундаментален принцип - Частният интерес не може да решава обществени проблеми.

Частната собственост, има една задача - печалбата. Частната печалба увеличава благосъстоянието на индивида и няма за задача да решава обществени задачи и да служи за постигане на държавни цели. Всяка частна стопанска дейност има за задача - печалбата в смисъл увеличение на капитала.
Държавната собственост, няма за задача получаването на печалба в смисъла на умножение на капитала. Задачата на държавната стопанска дейност е многообразна, като се започне от материално обезпечаване нуждите на населението и се стигне до отделяне средства за научна дейност. Сред целите на държавата осъществими чрез държавната икономика са пълна трудова заетост на населението, образование, здравеопазване и т.н. Или иначе казано, в държавната икономика, печалбата е заменена от целесъобразност. Има приоритети поставени като цел и тяхното постигане е печалбата на държавата.

Един пример за печалба и за целесъобразност в екологията. Днес е много модерно да я защитаваме, а как го правим? Много яко го правим - с европейска директива залагаме някакви норми, да речем 30% от ел. енергията да е от възобновяеми източници - вятър и слънце. Стимулираме предприемачите (100% от които свързани с политици, тоест - корупция), като изкупуваме екологичния ток на 20 пъти по-висока цена от тока произведен в АЕЦ. Купуваме квоти за вредни емисии оскъпявайки тока от ТЕЦ. В резултат получаваме това, че 80% от населението се отоплява с дърва, въглища и всякакви боклуци които горят, понеже цената на екологията поставена от Европа е недостижима за него. А на хартия всичко е ОК, на практика обаче, населението диша въздух по-мръсен от времето в което България имаше индустрия. Всичко това се дължи на частния интерес гонещ печалбата. Подобен подход към екологията в условията на "по-малко държава" и частна собственост, създава ужасни изкривявания. Първо, преференциални цени на които държавата чрез административен акт се зъдължава да купува определено количество ел. енергия, от определени източници, създава условия за корупция. Второ, самият начин - чрез директиви да се влияе пряко на пазара в условията на "свободен пазар" и "честна конкуренция" изкривява действащия пазарен икономически модел. Резултатът е такъв какъвто го виждаме - скъп ток, енергийна бедност и още по-замърсена околна среда. Но пък за сметка на това едни чиновници са забогатели от рушвети, а други частници са натрупали печалба чрез осигурени им непазарни възможности в уж пазарна икономика, а Европа отчита, че"прави" "екологична" политика. 
Целесъобразността при държавната икономика би решила проблема с екологията така - щом има наличен технологичен и човешки ресурс се извършва нужното преоборудване и това не се отразява върху цената която плаща населението защото няма перо - печалба, която да потъне в нечий джоб, няма конфликт на интереси. Въпрос на целесъобразност, дали да се заделят определени средства за постигане на определен резултат.

Проблемът с корупцията в условията на частна и държавна собственост. За мен беше много смешно, когато преди няколко месеца прочетох някаква статия в която пишеше за най-корумпираните страни в света. Изследване на "Трансперънси интернешънъл", на първо място по корупция поставя Северна Корея. Аз разбира се там не съм бил, но силно ме съмнява, че тия от трансперънси пък са били, но още по-силно ме съмнява, че за корупция в Северна Корея въобще може да се говори и ще ви кажа защо. Когато всичко е държавно, ти няма как да попаднеш в някакви големи конфликти на интереси. Може да дадеш подкуп на пътен полицай, на някой магазинер (ако има дефицит), на някой лекар кутия бомбони, но не може да подкупиш министър и да си купиш предприятие за 1 долар. Голямата корупция се развива в условията на частен интерес от една страна и държавен апарат можещ да го удовлетвори от друга. И докато у нас заводи се продаваха по 1 долар, то в Северна Корея още не са стигнали до там. Така, че въпросите с корупцията са ясни за всеки непредубеден читател.

Престърността в условията на частна и държавна собственост. При наличието на принципи от сорта - "не е престъпно да си богат" и почти неограничените възможности за всякакъв лукс които осигурява голямото количество пари, чудно ли е, че в държавите с частна собственост се вихри огромна престъпност породена от завист, алчност и всякакви долни страсти породени от сребролюбието? Лесното легализиране на парите спечелени чрез престъпна дейност, стимулира тази деятелност. Натрупването на огромни капитали от трафик на наркотици, хора, оръжие и прочие, "изпирането" на тези капитали и вливането им в "светлата" икономика, на практика криминализират стопанския живот в тези страни. Заедно с тази едра престъпност, бедността, неграмотността, безработицата и липсващото възпитание, води до огромни размери на битова престъпност.
В условията на "повече държава", на държавна собственост и малки разлики в размера на доходите, престърността сама по себе си, дори без специални мерки, намалява значително. Първо, защото е трудно да легализираш големи парични суми от сериозна престъпна дейност. Второ, защото сравнително еднаквия стандарт не поражда завист и алчност. Трето, защото в държавната икономика няма "излишни хора" оставени без работа и доходи.

В заключение - ако лозунгът на либерала е "колкото повече богати индивиди в една държава, толкова по-богата държава", то реалността в държавната държава е "колкото по-малко богати, толкова по-малко бедни и толкова по свободно общество".

 

Държавата е добър стопанин в естествено плановите отрасли като естествени монополи, тежка промишленост, където има по-малък брой параметри за управление, няма резки колебания на търсенето и т.н. В сферата на услугите и леката промишленост, където параметрите са много и търсенето се колебае сериозно пазарните механизми са ефективни, държавата неизбежно е лош стопанин - не може да реагира достатъчно бързо и адекватно. Неслучайно дори при Сталин е имало занаятчии и самоуправляващи се малки и средни предприятия т.н. промкооперации с дял на всеки работещ в леката промишленост и сферата на услугите. Ликвидацията им от Хрушчов довежда до утежняване на дефицита, нарастване да дълговете, спад в темповете на икономически растеж и т.н.

Като цяло съм съгласен с коментара. До колкото си спомням производствени кооперации имаше и у нас, и след Хрусчов. Ефективността на занаятчийството и малките предприятия с частна собственост е по-голяма, но лично моето мнение е, че не трябва да има едновременно държавна и частна собственост в икономиката. Подобно съчетание дава огромни простори за корупция.

Абсолютно видимо и пределно ясно е, че между държавната и частна собственост е необходимо да има някакъв баланс и може би той е различен като съотношение за всяка отделна държава, тъй като всяка страна има своята специфика: природни богатства, климатични особености, та и ако щете религиозни дадености /не би могло да се развива например актуално свиневъдство в една ислямска страна/. Освен всичко останало, едва ли е възможно да има по- крупен и реално отговорен инвеститор от една държава с нейните държавни гаранции.
Като цяло абсолютно споделям истините , визирани в постинга.
Адмирации !

Освен това, не може да има и високо ниво на международно икономическо коопериране при преобладаването на частни предприятия, капитали и интереси. А международното икономическо коопериране е от ключово значение за избягване на прекомерното разхищение на природни ресурси, това сътрудничество има ключово значение за избягване на прекомерната миграция, има важно значение за екологията на Земята и много още. Безсмислената конкуренция, често достигаща и до военни конфликти между държавите, пречи на човечеството да се развива решавайки в диалог общите проблеми. Сътрудничеството, а не конкуренцията може да донесе полза на човечеството в бъдеще.

Намирам визирания цитат за особено смислен и препоръчителен. Адмирации !

Да, мисля, че конкуренцията като "двигател на прогреса", отдавна свърши своята работа. Техническият прогрес достигна високи нива и е време дори с цената на забавянето му да се наблегне на хуманния аспект, тоест техническия прогрес да се насочи за благото на цялото човечество, а не за частната печалба. За целта, сътрудничеството трябва да замени конкуренцията.

Либерастките мантри се провалиха.